Бъдещето на ИТ професиите: време за промени и иновации

Нашият управител Георги Брашнаров бе сред лекторите на конференцията All in One, организирана от Dev.bg и проведена в края на август. Избраната от него тема бе за бъдещето на ИТ професиите, като в нея бяха засегнати въпроси като това какви са условията за успешна трансформация на софтуерната индустрия, как ще се променят изискванията към специалистите в недалечно бъдеще и как вътрешното предприемачество може да подсигури конкурентоспособността на компаниите.

Предлагаме ви най-важното от лекцията на Георги Брашнаров.

Апокалипсис сега?

Според скорошно проучване на Oxford Economics, 20 милиона работни места на Стария континент ще бъдат заменени от “роботите” в близкото десетилетие. В обзорен материал на World Economic Forum от 2020 четем нещо още по-интересно – че след 10 години 50% от работните места в световен мащаб ще бъдат променени заради автоматизацията. 

Днес подобно на мантри се повтарят думите “изкуствен интелект”, “автоматизация” и “дигитализация”. Но вместо да дадат някакъв положителен тласък за развитие, те се отъждествяват с катастрофични сценарии за загуба на работни места. Тези от нас, които са били достатъчно дълго в индустрията, са наясно, че за изкуствен интелект (или AI накратко) се говори не от няколко месеца, а от няколко десетилетия. 

Още в средата на 80-те години на миналия век беше популярна една фраза, приписвана на легендарния математик професор Ярослав Тагамлицки – “Истински изкуствен интелект ще има тогава, когато се натрупа критична маса от естествен такъв”. Наблюдавайки случващото се в света пред последните години – оставам здравословно скептичен към всички твърдения, които откриваме в посочените проучвания. 

От DevOps към BizDevOps

От друга страна, несъмнено е, че при всички професии ще има големи промени. И нашата индустрия няма да бъде изключение.

Познанията в сферата на технологиите продължават да бъдат ключов фактор. Тяхното постоянно развитие ще бъде важно – както като индивидуална цел на специалистите, така и сред приоритетите на компаниите. Но софтуерните професионалисти вече трябва да отговарят на нуждите на постоянно променящата се бизнес среда. Тя задава необходимостта от нови умения като критично мислене, способност за решаване на проблеми, много силна комуникационна култура, консултантски умения, креативност и, не на последно място – проектиране на всички тези умения с поглед върху голямата картина. 

В бъдеще колкото повече IT специалисти и софтуерни инженери започнат да разбират повече от бизнес изискванията на направлението, в което разработват своите решения, толкова по-конкурентни и по-ценени биха били те.

Само допреди няколко години DevOps бе приемано за нещо екзотично, а днес всеки иска да включи DevOps специалисти в проектите си. Причина за това е разминаването на границите между development и operations. Днес пък вече е все по-важно да говорим за BizDevOps – хора, които не само познават продукта си, но знаят много и за бизнес направлението, в което този продукт ще бъде приложен. Плюсовете за BizDevOps са много и виждам това като една от най-важните професии в бъдещето на нашия бранш.

От управители към ментори

Вярно е, много от компаниите имат изграден стил на работа, към който искат да се придържат. Но новините и за тях са, че е нужно да го променят. 

Подобна трансформация няма да бъде лесна, защото е необходима коренна промяна на отношенията между компанията и нейните служители. Нужно е да бъде забравена идеята за работника като бурмичка в голямата фирмена машина. 

Фирмената култура и ценности трябва да се превърнат в новата основа за развитие и преуспяване – управителите на компании да започнат да мислят като ментори и бизнес ангели, а не просто като работодатели.

Какво предприемачество?

Един от възможните инструменти за тази промяна е фирмената култура, а другият е вътрешнофирменото предприемачество. 

Гифърд Пинкът III (фермер, ковач, бизнес ангел, директор на софтуерна компания, автор и лектор) описва вътрешното предприемачество така: “За да оцелеят, корпорациите трябва да се преустроят. Най-добрият метод за това е да бъдат насърчени съзидателните служители, които да се превърнат в предприемачи в рамките на фирмената структура, като им се позволи да печелят свобода и ресурси, с които да преследват своята визия”.

И въпреки че тази формулировка датира още от 1985, вътрешното предприемачество дълго време е игнорирано, особено в по-консервативните големи компании, които залагат на по-обичайни модели и практики. Несъмнено обаче тъкмо софтуерната индустрия е най-свободната и иновативна среда, в която вътрешното предприемачество би могло да бъде приложено най-лесно. 

Не само това – вътрешното предприемачество е сред основните начини, чрез които може да бъде стимулиран иновационният метаболизъм на една компания. 

А иновацията е ключът към оцеляването и постоянното развитие на софтуерните компании. Затова иновацията трябва да залегне в тяхната основа, с ясното разбиране, че най-големият източник на иновационни идеи са именно служителите на компанията. Развиването на техните умения, увеличаването на тяхната свобода, насърчаването на тяхното израстване и възможностите да реализират смели проекти, са най-важната инвестиция в бъдещето.

Share this post on: